Датски и американски учени установиха, че хора, дошли от Азия, са се заселили в Америка преди 14 000 години, предадоха Ройтерс и АФП, като цитират резултати от изследвания, публикувани в сп. "Сайънс".
Екипът на Денис Дженкинс от Орегонския университет откри 14 фосилни екскремента в пещера в щата Орегон заедно с конци от животински сухожилия и растителни влакна, кошници, въжета, дървени запушалки и животински кожи и кости.
Различни екипи и лаборатории са анализирали екскрементите и извлечената от тях ДНК. Изводът им е, че древните изпражнения са човешки, на възраст 14 340 години, и че два генетични типа от азиатски произход са уникални за индианците от Северна Америка.
Генетичните проби съдържат малки количества от човешка митохондриална ДНК. Тя се намира извън клетъчните ядра и се предава от всяка майка на децата й. ДНК-изследванията сочат, че древните обитатели на пещерата са били тясно свързани с етнически групи, произлизащи от Сибир и Източна Азия.
Артефактите от орегонската пещера доказват не само че американските индианци са наследници на първите имигранти, които са се заселили на континента, но и че имиграцията е започнала около 1000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Съществуват редица противоречиви теории за времето, когато е бил заселен американският континент и за мястото, откъдето са дошли първите заселници. Най-правдоподобната теория засега е, че жители на Сибир са прекосили пеша или по вода днешния Берингов проток в края на последната Ледникова ера, когато е имало сухоземна връзка между Аляска и Сибир.
Наследниците им вероятно са се разпръснали на юг, като са се възползвали от "коридор", отворен преди 14 000 години в огромния ледник, който е покривал северната част на континента.
Примитивни оръдия на труда, открити през 30-те години на XX в. в района Кловис (Ню Мексико), са датирани на 13 000 години. На базата на тези находки досега се смяташе, че Северна и Южна Америка са заселени преди 13 000 години.
"Нашите открития показват, че хора е имало южно от полярната шапка неколкостотин години преди да се образува коридорът. Първите заселници вероятно са минали пеш или с лодки по протежение на западния американски бряг, за да заобиколят леда", обясни ръководителят на генетичните изследвания проф. Еске Вилерсли от Копенхагенския университет.
"Освен ако не са дошли дълго преди последната Ледникова ера, когато коридорът още не е бил блокиран от леда", заключи датският археолог. БТА
Екипът на Денис Дженкинс от Орегонския университет откри 14 фосилни екскремента в пещера в щата Орегон заедно с конци от животински сухожилия и растителни влакна, кошници, въжета, дървени запушалки и животински кожи и кости.
Различни екипи и лаборатории са анализирали екскрементите и извлечената от тях ДНК. Изводът им е, че древните изпражнения са човешки, на възраст 14 340 години, и че два генетични типа от азиатски произход са уникални за индианците от Северна Америка.
Генетичните проби съдържат малки количества от човешка митохондриална ДНК. Тя се намира извън клетъчните ядра и се предава от всяка майка на децата й. ДНК-изследванията сочат, че древните обитатели на пещерата са били тясно свързани с етнически групи, произлизащи от Сибир и Източна Азия.
Артефактите от орегонската пещера доказват не само че американските индианци са наследници на първите имигранти, които са се заселили на континента, но и че имиграцията е започнала около 1000 години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Съществуват редица противоречиви теории за времето, когато е бил заселен американският континент и за мястото, откъдето са дошли първите заселници. Най-правдоподобната теория засега е, че жители на Сибир са прекосили пеша или по вода днешния Берингов проток в края на последната Ледникова ера, когато е имало сухоземна връзка между Аляска и Сибир.
Наследниците им вероятно са се разпръснали на юг, като са се възползвали от "коридор", отворен преди 14 000 години в огромния ледник, който е покривал северната част на континента.
Примитивни оръдия на труда, открити през 30-те години на XX в. в района Кловис (Ню Мексико), са датирани на 13 000 години. На базата на тези находки досега се смяташе, че Северна и Южна Америка са заселени преди 13 000 години.
"Нашите открития показват, че хора е имало южно от полярната шапка неколкостотин години преди да се образува коридорът. Първите заселници вероятно са минали пеш или с лодки по протежение на западния американски бряг, за да заобиколят леда", обясни ръководителят на генетичните изследвания проф. Еске Вилерсли от Копенхагенския университет.
"Освен ако не са дошли дълго преди последната Ледникова ера, когато коридорът още не е бил блокиран от леда", заключи датският археолог. БТА
