От х:

Днес в x:

Какво казва науката за любовта

Как усещаме, че сме влюбени? Как влияе любовта върху химията на мозъка и дали влюбването не е просто начинът на природата да опази вида?

Наричаме я любов. Изглежда като любов. Но най-въздигащата от всички човешки емоции е може би красив начин на природата да опази човешкия вид, да го накара да се възпроизведе.
 
С неустоим коктейл от химически съединения нашият мозък ни подканва да се влюбим. Вярваме си, че ние избираме партньор. Но може просто да сме щастливи жертви на прекрасния план на природата - опитва се да ни провокира сайтът your amazing brain.

Психолозите са доказали, че ни трябват между 90 секунди и 4 минути, за да решим дали някой ни харесва.

Изследванията показват, че това се влие много малко от разменените думи, а по-скоро е:

Хелън Фишър от Университета от Рътгерс в САЩ излиза с идеята, че има три етапа на любовта – страст, привличане и привързване. 

Това е първият етап на любовта и се активира от половите хормони тестостерон и естроген и при мъжете, и при жените.

Това е прекрасния етап, когато си истински влюбен и не можеш да мислиш почти за нищо друго. Учените смятат, че три основни невротрансмитера са свързани с този етап: адреналин, допамин и серотонин. 

Първоначалните етапи на влюбването активират реакция на стреса, като се увеличават нивата на адреналин и кортизол в кръвта. Това представлява очарователният ефект, когато при неочаквано влюбване, започваш да се потиш, сърцето ти започва да тупти по-бързо и устата ти пресъхва.

Хелън Фишър подлага на изследване мозъка на прясно влюбени двойки и е открила, че те имат високи нива на невротрансмитера допамин. Това съединение стимулира "желанието и възнаграждението" като провокира интензивно усещане на удоволствие. Това има подобен ефект върху мозъка като взимането на кокаин. 

Фишър предполага, че "двойките често демонстрират признаци на покачен допамин: повишени енергийни нива, по-малко нужда от сън или храна, по-добра концентрация и невероятна радост от най-малките детайли на тези нови любовни отношения.”

И най-накрая серотонинът. Едно от най-важните съединения от любовния коктейл, може да обясни защо се влюбваме и защо мисълта за любимия човек постоянно изскача в съзнанието ни.

Едно изследване от Пиза, Италия показва, че ранната любов (фазата на привличане) наистина променя начина, по който мислим.  

Д-р Донатела Марацини, психиатър от Университета в Пиза, разказва за двадесет двойки, които били лудо влюбени в продължени на по-малко от шест месеца. Тя се стреми да разбере дали механизмите на мозъка, които ни карат постоянно да мислим за своя партньор са свързани с механизмите на мозъка, характерни за обсесивно-компулсивното разстройство.  

Чрез анализиране на кръвните проби на влюбените д-р Марацини открива, че нивата на серотинин на прясно влюбените са сходни с ниските серотонинови нива при пациентите, страдащи от обсесивно-компулсивно разстойство.
 

Новите влюбени често идеализират своя партньор, засилвайки положителните му качества и пренебрегвайки недостатъците му, обяснява Елън Бършайд, водещ изследовател върху психологията на любовта. 

Прясно влюбените двойки също така идеализират връзката си. “Обичайно е да си мислиш, че имаш по-специална връзка от тази на другите.” Психолозите смятат, че имаме нужда от това романтизиране. Това ни кара да искаме да останем заедно, за да навлезем в следващия етап на любовта – привързаността.  

Привързаността е връзката, която задържа двойките заедно, за да отгледат деца. Учените мислят, че има два основни хормона, свързани с това чувство на привързаност: окситоцин и вазопресин. 

Окситоцинът е мощен хормон, който се освобождава от мъжете и жените по време на оргазъм.

Най-вероятно той задълбочава чувствата на привързаност и сближава двойката след секс. Според теорията колкото повече секс прави двойката, толкова по-дълбока става връзката им.

Окситоцинът също така помага да се скрепи силната връзка между майката и бебето и той се освобождава по време на раждането. Също така е отговорен за това млечните жлези да секретират мляко за бебето при най-малкото му проплакване или когато майката просто го гледа.


 
Даян Уот, асистент-професор по психология от Ню Йорк, доказва, че ако се блокира естественото отделяне на окситоцин при овцете и плъховете, те отхвърлят малките си. 

И обратно, инжектирането на окситоцин в женските плъхове, които никога не са правили секс, ги кара да се започнат да обгрижват малките на други женски, като се сгушват в малките и ги защитават като свои родни.

Вазопресинът е друг важен хормон във фазата на дългосрочното обвързване и се освобождава след секс. 

Вазопресинът (наричан още антидиуретичин хормон) работи заедно с бъбреците ни, за да контролира жаждата. Потенциалната му роля в дългосрочните връзки е открита, когато учените правили изследвания с полски мишки (полевки). 

Полевките правят много повече секс, отколкото е нужен за оцеляването на вида. Те също като хората формират стабилни двойки. 

Когато на мъжките полевки им било дадено лекарство, което потиска ефекта на вазопресина, връзката им с партньора тутакси се влошила като те изгубили отдадеността си и престанали да защитават партньора си от нови ухажори. 

Нюйоркският психолог професор Артър Арън (Arthur Arun) изследва защо хората се влюбват. Той поискал от участниците в експеримента да следват горните три стъпки и установил, че много от неговите двойки се почувствали дълбоко привлечени един към друг след 34-минутния експеримент. Две от двойките му впоследствие се оженили.

Още за любовта от Наука ОFFNews:

Източник: offnews.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини