7 °C

Изборите в Турция – път към ислямистката диктатура или завръщане към светските устои

Алекс Алексиев
Кюрдската партия HDP може да сложи край на сегашната хегемония на Ердоган в меджлиса и правителството.

Алекс Алексиев, специално за Faktor.bg

Утрешните избори в южната ни съседка са може би най-важните от идването на власт на Ердоган преди 13 години. Те ще решат дали Турция окончателно е тръгнала по пътя към ислямистка диктатура или турското общество все пак ще намери сили да се противопостави на тази пагубна тенденция и да започне дългият процес на завръщане към светските си устои. Първото ще стане ако партията на Ердоган, AKP, спечели две-трети (367 от общо 550) депутатски места в парламента (меджлис) или три-пети (331) за да проведе референдум.Това ще позволи на Ердоган да направи Турция президентска република и да остане на власт още десет години. Второто ще стане ако кюрдската партия HDP преодолее десет процентовата бариера за влизане в парламента и заедно с другите две опозиционни партии осуети Ердогановите планове и сложи край на сегашната ислямистка 

хегемония в меджлиса и правителството

Всички предизборни допитвания предвиждат, че това е напълно възможно тъй като AKP в момента има рейтинг от 40% до 42% за разлика от последните избори, които тя спечели с 50%. Но това може да стане само, ако изборите са честни, което никой не може да гарантира. Напротив, според немският политик Граф Ламбсдорф, представител за Турция на групата ALDE в европейския парламент, демократични избори в южната ни съседка на този етап са просто невъзможни.

Поведението на Ердоган и неговата котерия показва нагледно до каква степен те знаят, че са уязвими и са готови да направят всичко за да спечелят, особено като се знае, че Главният Избирателен Борд (YSK) на Турция, както и всички правителствени институции в страната са подопечни на AKP. Предизборната риторика на Ердоган не може да се окачестви освен като истерична, с обвинения към шефа на HDP, Селахатин Демирташ, че бил неверник и служел на „ арменци, френски комунисти и Фетхула Гюлен.“ Още по тревожен е фактът, че до сега има 122 организирани нападения и бомбени атентати срещу офиси и митинги на HDP, включително вчера в Диарбекир, при който загинаха 4 души и бяха ранени 184. Никой не се съмнява, че насилието е работа на агенти или симпатизанти на режима на Ердоган.

Брутално преследване на журналисти

и политически противници на Ердоган е едва ли не всекидневно явление напоследък. Пред дни, известният турски журналист и редактор на реномирания всекидневник „Джумхюриет“, Джан Дюндар, беше арестуван за публикуване на полицейски снимки, които доказват, че Анкара снабдява терористи в Сирия с оръжие. Ердоган публично обвини Дюндар в държавна измяна и поиска прокурора да му наложи две доживотни присъди. Без преувеличение може да се каже, че Турция под шапката на Ердоган отдавна вече не е правова държава . Според индекса на Проекта за Световно Правосъдие (World Justice Project) по зачитане на закона (rule of law) Турция е на 80 место от 102 анализирани държави, а по правосъдна корупция и спазване на основните човешки права на 96 место от 102 държави.

Липсата на демократичност едва ли тревожи правоверните мюсюлмани от Анадола и бeдните предградия на Истанбул, Анкара и Измир, които масово гласуват за AKP, но те са много чувствителни на икономически сътресения. Политическите успехи на Ердоган безспорно се дължат на икономическия прогрес, който той успя да постигне през последните десет години. Като например повишаване на средния доход почти тройно от 2002 г. насам. И по всичко изглежда, че този период на икономически прогрес е пред своя край. А как и кога това ще се отрази на избирателите е може би най-важния въпрос в момента и е напълно възможно да получим частичен отговор още утре.

Без да влизаме в детайлни икономически анализи, в продължение на години Турция финансираше големите си дефицити на платежния баланс с чуждестранни инвестиции в държавни ценни книжа и акции. 

Тази игра вече свърши

През 2012 година, чуждестранни инвеститори купиха турски фондове и акции за $22.5 милиарда, през 2014 тази сума падна до $3 милиарда, а тази година досега $2.5 милиарда са изтеглени. В същото време турската лира загуби 46% от стойността си спрямо долара, растежът на БВП се намали драстично и инфлацията се качи до 8.1% през май 2015. Турската публика веднага усети негативните тенденции и едно допитване на Метропол през Април 2015 показа, че 57% от избирателите вече не одобряват как правителството ръководи икономиката. Освен това, предизборната борба даде широка гласност на факта, че от икономическите ангажименти на AKP поети към избирателите през 2011 година нито един не е изпълнен. Нещо повече, поради загуби в конкурентно способността на турската икономика и драстично намаление на експорта, през 2015, доходите на глава от населението за първи път от години се очакват да паднат.

Източник: http://www.faktor.bg

Последни новини