От х:

Днес в x:

Минойската цивилизация била създадена от траките?

БР- Български руни ЛП-Линеарна писменост

Павел Серафимов или както е известен в интернет пространството – Спароток, е автор на най-големия блог, защитаващ автохтонната теория за произхода на българите.  Той е също и автор на книгата „Истинската българска история”, в която,  на база на публикуваните си материали, излага тезата, че народът ни е  наследник на първите хора, живели по тези земи. Последната публикация на Спароток е свързана с появилите се наскоро изследвания за произхода на минойците. Противно на общоприетите твърдения, Спароток смята, че този произход всъщност е тракийски. 

По време на Бронзовата епоха на територията на Крит се заражда забележителната Минойска цивилизация. Названието й идва от това, че в далечното минало на острова е живял легендарният цар Минос. Той е познат предимно от древното предание за Тезей и минотавъра. В периода XХ-XV век пр. Христа, в Кносос, Закрос, Фестос са издигнати  внушителни дворци. Създадени са фрески, които предизвикват възхищение дори и днес поради своето излъчване и богатство на цветове. Древните господари на Крит се славят като опитни мореплаватели, а също така ca били и добри търговци. Дълго време те обменят стоки с египтяните, установяват дори колонии в страната на пирамидите. Не на последно място трябва да се посочи и писмеността на минойците. Тя е наречена Линеар А, състои се от около седемдесет знака, а също така и пиктограми.* До неотдавна тази “азбука” бе считана за една от най-старите в Европа. 

Несъмнено древните обитатели на остров Крит са били хора със завиден талант. Това е и причината да бъдат правени опити те да бъдат причислени към различни народности. 

Определени изследователи са склонни да видят в минойците стари гърци, но дори ревностни елинофили като Джон Чадуик изказват сериозни съмнения по отношение на тази теория. Други автори смятат, че минойците са дошли от Близкия Изток и речта им принадлежи на езиците на Ориента. За това виждане също няма сериозна поддръжка нито от областта на археологията, нито от минойската ономастика – документираните лични имена и топоними.   

Неотдавна излязоха “сензационни” статии, в които бе направен опит за внушение, че от гледна точка на генетиката древните обитатели на Крит са близки до народите на Западна Европа. За жалост повечето от журналистите направили това твърдение не дадоха необходимите подробности. Не посочиха точно кой генетичен маркер е общ за минойци и западноевропейци и в каква честота този маркер се среща сред населението на остров Крит. 

Най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа е R1b. Тя действително присъства и сред населението на остров Крит, но в никакъв случай не е доминантна там. Нейната честота е едва 16%-17%, приблизително както е в България. Тази изключително важна подробност за жалост не е спомената от журналистите.   

Те не са посочили и другите хапло групи, които са типични за наследниците на минойците. Най-често срещаната е J2, чиито носители са около 30% от критското население. J2е изключително рядка в Западна Европа, но пък в България се среща сред около 20% от населението. Хората опитали се да сродят минойците със западноевропейците са пропуснали и това, че на Крит се среща R1a. Тази група е сравнително рядка в Западна Европа, но при нас българите се среща отново сред една пета от населението. 

За потомците на минойците е типична групата Е, по-точно ЕV-13, а нейната най-голяма концентрация е на Балканите. В България носителите са около 16% от населението, докато в Западна Европа носителите на групата Е са изключително малко. Известна концентрация се наблюдава във Великобритания, но там присъствието бива обяснено от учените с идване балканско население в древността, по-точно, смята се, че носителите на групата Е са потомци на старото балканско население -траките, които са служили в римските легиони стационирани в Британия (S.C. Bird). 

Както виждаме подробностите променят картината на реалността значително. Не германци, французи, англичани, или испанци могат да имат претенции за родство с великият народ изградил Минойската цивилизация. Ние българите сме тези, които имаме право на сторим това

Генетичния “коктейл” типичен за жителите на остров Крит не се различава особено от този на българите. Това не е нито случайност, нито пък е някакъв необясним феномен, ако приемем, че ние сме потомци на древен балкански народ. Преди няколко години изследванията на български учени показаха, че теорията за тюркския произход на старите българи е напълно погрешна. Сред нашия народ носителите на гени характерни за тюрко-алтайците са около 1,5%. За сметка на това за значителна част българите са типични гени, които биват дефинирани като принадлежащи на най-старото балканско население – траките.  

Прочее, преди повече от половин век преди генетиците да установят, че ние имаме право да се наречем наследници на траките, бяха извършени няколко мащабни антропологически проучвания. Те убедително доказаха, че нямаме общи корени с азиатските народи, но за сметка на това сред болшинството от българите се среща така наречения понтийски тип. Той е характерен за най-древните жители на страната ни – траките. 

Навярно поради натиска на тоталитарната цензура, тези важни изследвания, проведени от д-р Методи Попов и други негови колеги, останаха неизвестни за широката публика. Един от малкото осмелили се да говорят по неудобния въпрос бе Димитър Ангелов. В своя работа той каза следното: “... от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - (Д.Ангелов, c.44, 189-190). ** 

Не само антропология и генетика доказват, че сме наследници на народа, който смайва римляни и гърци. Въпреки, че дедите ни претърпяват няколко чужди подтисничества, те успяват да запазят своята култура. Голяма част от нея е жива и днес както проличава от подробните изследвания на Евгений Теодоров. Според този учен, ние българите имаме правото да се назовем преки наследници на една от най-дрените култури на човечеството, тази на траките.  

Това, че българите са наследници на народа на Залмоксис и Орфей е ясно на всеки прогресивен човек. Каква обаче е ролята на траките в изграждането на минойската цивилизация? Нашите студенти не учат нищо за тракийското влияние на остров Крит. Твърде жалко защото по този въпрос е писано преди повече от половин век от не кой да е, а проф. Бедрих Хрозни. Той е човекът, който успя разчете хетската писменост. Този даровит учен свърза разпространението на определен вид керамика с идването на траки на остров Крит (Hrozny p. 220). 

Проф. Хрозни намира дори тракийски и илирийски лични имена и топоними на острова на легендарния цар Минос. Способният учен споменава дори  за присъствието на клонове на тракийските племена пеони, сатри и спадащите към мизите артакии – (Hrozny, p.219). Мизите от своя страна са отъждествявани със старите българи от редица стари автори в продължение на повече от хиляда и сто години.  

За тракийско присъствие на остров Крит е писал също нидерландския учен Петер Ван Сусберген, който се натъкна на  тракийски лични имена в най-древните минойски документи. Действително, на златни пръстени, златни фибули и глинени плочици (НТ 13) и др.са записани имената Рез, Арей, Питак, Диза, Амаваси

Трябва да се отбележи, че доста от минойските топоними имат тракийски съответствия. Критските Аптера, Ида, Пергам, Гортина, Даво, Истрон, Ина, Капа, Праисос, Сурос, Сетоя, са идентични, или почти идентични на тракийските Абдера, Ида, Пергам, Гордион, Дава (Даос Дава), Истрос, Ина, Капи дава, Прасиас, Суро бара, Сети дава

Обичаите на минойците също показват, че остров Крит е колонизиран от балканско население в древността. В своя работа от началото на ХХ век Е.Дж. Дингуол съобщава за откритие на свой сънародник извършващ изследвания на територията на Крит. Става дума за черепи с изкуствена деформация. Д. Бъкстон датира скелетните останки като принадлежащи на ранния минойски период (2500-1900 пр. Христа) -E. J. Dingwall.  

Повечето от нас смятат, че изкуствената черепна деформация е сравнително ново явление на територията на България. Някои автори дори правят внушения, че този обичай възниква в Бактрия, откъдето благодарение на старите българи е пренесен в Източна Европа. Това разбира се не е така. Изкуствената черепна деформация се практикува в Тракия още през Каменната епоха, има публикувани научни разработки на тази тема (Й.Йорданов, с.125). Учените дори признават, че изкуствената черепна деформация е практикувана от траки и пеласги (Ст. Йорданов, с. 223). 

Друг минойски обичай е бръсненето на косата и оставяне на кика, това може да се види от различни фрески. Геза Фехер съобщава за тази практика при старите българи. Доста по-рано, в Именника (на Българските Владетели) е казано съвсем ясно, че петстотин и петнадесет години преди Аспарух дедите си са имали царство на север от Дунава, като в този период са били с остригани глави. 

Практиката на бръсненето на част от косата е типична за траки и пеласги. Плутарх дори обяснява, че тракийските племена абанти и мизи стрижат косата в предната част на главата си не по подобие на чужди народи, а поради това, че са ръкопашни бойци и, че премахвайки част от косата, те лишават противника от възможност да ги хване за перчема. Един по-късен автор, Д. Хоматиан обяснява подробно, че същите тези мизи са познати още под името българи (А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски). 

Има и други неща, които свързват траки и минойци. Едно от най-интересните е лабриса – двойна брадва, която се явава символ на царска власт в древното критско общество. Това оръжие е изобразявано върху минойски пръстени печати, медалиони, а на територията на Тракия се среща по монети, съдове от благородни метали и керамика.   

Интересното в случая е това, че минойското название на лабриса е дапуро/тапуро. То отговаря най-добре на българската дума топорбойна брадва. Интересна е и минойската дума датала- дарители. Тя се обяснява най-лесно със старобългарската дателъ- дарител. Други минойски думи са сея-тази, кедо-син, куло-около. Техните български съотвествия са сея-тази родоп. диал. чедо-син, куло-колело, кръгъл предмет диал. Думите са изолирани от древните документи НТ 13, CN Zf1, KN Zf 13. 

Не само езикът на минойците, но и тяхната писменост показват, че те са свързани с нас българите. Дедите ни бяха набеждавани за тюрки дълго време, но никой не обясни защо руните от Плиска и Преслав са твърде различни от тюрските орхоно-енисейски знаци. За сметка на това старобългарските руни имат най-силни прилики и най-много паралели с използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б. 

Броят общи знаци между древната критска писменост и старобългарските руни е твърде голям, за да се търси обяснение със случайна прилика. Значителното количество паралели са ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са сe появили и прототипите на линеарните писмености.   

Както и да погледнем, не западноевропейците, а ние българите имаме право за предявим претенции за родство с древните минойци. Когато неудобните данни биват извадени наяве, истината блесва. Не само доказателствата на генетиката, но също така и доказателствата от областта на езика, културата, археологията и т.н. са в наша полза

Повечето от представените тук факти са непознати на широката публика. За доста хора информацията е по-скоро парадокс, отколкото важно откритие. Това се дължи на факта, че нашето създание е натоварено с догми, които са налагани дълго време. В научна и художествена литература, във филмите, а също така в училища и университети старите българи бяха представяни като азиатски пришълци. 

Днес обаче доказателствата за местният произход на нашия народ се трупат бързо. Днес представителите на старата цензура нямат предишната си власт и не са в състояние да пратят неудобните хора в концлагери. Единственото, което могат да сторят е да се опитат да очернят, за злепоставят тези, които се осмеляват да разпространят неудобната истина. Това начинание е обречено на неуспех. Българският народ се буди, чалгата не успя да отрови всички млади хора. Много от тях се отърсиха от покварата и започнаха да се държат като горди и свободомислещи хора. 

За това пробуждане допринесоха значително работите на проф. Ганчо Ценов, проф. д-р Асен Чилигиров, Георги Сотиров, Чавдар Бонев, Андрей Киряков, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и още много други родолюбци. Благодарение на непокварените от цензура книги, българинът разбра, че не е потомък на роби и плахи хора, а на старите господари на Европа, на героите изковали голяма част от историята. 

Много от нас осъзнаха, че трябва да се следва примера на дедите ни, не трябва да се чака помощ от другиго, ние сами да се борим за по-добро бъдеще, да си подадем ръка и заедно за изградим ново и здраво общество. Дедите ни бяха благородни хора, ние носим тяхната кръв, никога не трябва да забравяме това. 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА ПУБЛИКАЦИЯТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

 

Източник: actualno.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини