Профи кредит оспори твърденията на Милена Христозова, че сумата по заема и е завишена без нейно знание

Фирма ПрофиКредит изуми всичко и всички след като обяви, че от нас са научили, че симеоновградчанката Милена Христозова е недоволна от заема, който е взела от тях. Според неговата формула срещу сума от 1800 лв, към момента дългът се изчислява на 14 660 лв. За случая на изпадналата в пълна нищета и безизходица майка на три деца ви разказахме на 11-ти ноември /вижте материала тук/ а след известно забавяне най-накрая пристигна отговора и на заемодателя. Целият отговор на ПрофиКредит може да прочетете тук, а ние ще си позволим да го резюмираме до конкретните факти с пряко отношение към случая.

На първо място фирмата заявява, че жената е знаела колко получава, а именно 1800 лв. за указания срок от 48 месеца. Милена Христозова обаче твърди, че всъщност искала 800 лв, понеже минималната й заплата, натоварена с още 2 банкови кредита, не може да обслужва по-голяма сума. Вместо това получила 1800 лв и 150 лв месечна вноска. Към момента на договора/10.11.2011 г/, МРЗ за България бе 270 лв. „Клиентката е имала пълно право да се откаже да сключи договора, но отказ не е извършен. Клиентката е имала право да извърши и пълно предсрочно погасяване, при което е нямало да дължи лихви за оставащия срок на заема, но такова не е извършено“, пише ПрофиКредит в отговора си. Към този момент обаче Милена вече има подписан договор, в който е записано, че срещу взетите 1800 лв дължи 7200 лв. Жената твърди, че на базата на този документ са й отказали да върне излишната сума, но може би ПрофиКредит са прави, че сумата поне нямаше да набъбне до сегашните 14 664 лв. Твърдението, че клиентката е знаела предварително за сумата, която получила и 4-кратно по-голямата, която трябва да върне, обаче се разминава със здравия разум и на кредитополучателя, и на заемодателя. Дори при най-добро желание 7200 лв към тогавашния момент са 26 работни заплати – тоест, поне две пълни години, в които всеки заработен лев трябва да отиде за кредита, като за такива дреболии като ядене не остава и стотинка. За 4 год. пък е половината от 300-левовата/вече впоследствие/ МРЗ, и то при условие, че с него се връщат още 4400 лв към една банка и 2300 към друга. От същата заплата следва да се удовлетворят исканията и на неумолимите ЕВН и ВиК. При тези условия взимане на такъв заем има смисъл само ако не смяташ да го връщаш. Милена обаче пробва да плаща няколко месеца, преди да изпадне в несъстоятелност. Няма и как да се скрие от кредиторите, понеже е бюджетен служител, заплатата й идва по дебитна карта и именно оттам към момента двете банки си взимат своето.
Любопитното е, че няма и логика от страна на ПрофиКредит. В обстойния си отговор фирмата много внимателно избягва директния въпрос на какъв принцип отпуска заеми. Справка на Haskovo.net показа нито една банка не биха отпуснали 1800 лв срещу МРЗ, камо ли ако е обременена с други кредити. Как и откъде ПрофиКредит са си представяли, че ще си получат своите 7200, сега 14660 лв, не става ясно. В този смисъл твърденията на Милена, че умишлено е поставена в състояние на предизвестен фалит, имат своя резон.

„2 години и половина след последното плащане на клиентката, чрез Вас научаваме за оплакване по сключения договор“, пишат възмутено от ПрофиКредит и подчертават, че при тях няма заведено нито едно писмено оплакване или жалба по записаните в контракта параметри. Но и те нямат писмена комуникация с клиентката си, освен съобщенията от съда че е осъдена за една или друга сума. Потвърдени бяха и думите на Милена че за всичките 3 години няма и една лична среща със служител на фирмата, с изключение на тази при която е подписан злополучния договор. Комуникация има, но тя е само по телефона 9 телефонни разговора и 6 СМС. Въпреки това и въпреки че по това време клиентката им вече не си плаща, излиза, че ПрофиКредит така и не са научили, че е недоволна.

Все пак следва да се отбележи, че към днешна дата фирмата изразява своята готовност да преговаря с кредитополучателката с обещанието да се намери начин за съществено редуциране на задълженията.

Г. Христов