От х:

Днес в x:

Погребаният жив между четири стени Румен Кръстев води съдебна битка с ОЦК

Погребаният жив между четири стени кърджалиец Румен Кръстев води съдебна битка с ОЦК-Кърджали.Името на Кръстев нашумя преди четири години, когато той бе напълно парализиран от тежко оловно отравяне в следствие на работата си в Оловно-цинков комплекс-Кърджали. Случаят на кърджалиецът влезе не само в медиите,но и в медицинските анали с високата степен на интоксикация,коята бе без прецедент в страната ни.Той бе на косъм от смъртта и само професионализма на токсиколога доц„.Янко Илиев го вади от отвърдното.Семейството , а от там и живота на Кръстев са безвъзвратно разбити и той иска за това възмездие.Подава иск за обезщетение от 500 000 лева.Тези пари са нужни за поддържане на живота му.Те са недостатъчни за лечението му.

.Ако получа обезщетение ще възстановя доколкото мога здравето и семейството си.В момента съпругата и синът ми са в Русия.Без тях животът ми е немислим,споделя Румен Кръстев.На първа инстанция  Районния съд в Кърджали присъжда на Кръстев обезщетение от 300 000 лева.Кръстев е разколебан. Сумата изглежда голяма, но е далеч от нужното за лечение и от европейските практики. Ръководството на ОЦК обжалва решението.На 17 ноември се очаква да излезе решението на втора инстанция на състав на Окръжния съд-Кърджали.

  Сагата на Кръстев започва на 5 октомври 2010 г.До този момент той съвестно изпълнява задълженията си в цех „Оловна агломерация“ на ОЦК.Смятат го за един от най-съвестните работници.Има седемнадесет години трудов стаж.Изведнъж той рухва в резултат на оловно отравяне.Парализиран е напълно.Изпада в кома.Започват да го лекуват с диагноза онкологично заболяване.Настанен е в хосписа в Кърджали и отписан от света.Един от хората които му помага с пари е служител на Темида.Кръстев не крие,че и от ОЦК на два пъти плащали линейка до Пловдив.Случаят му е приет присърце от токсиколога  доц.Янко Илиев от Университетска болница „Св.Георги“ в Пловдив.Той поставя диагнозата оловна интоксикация.Приема го в клиниката по токсикология и го лекува безвъзмездно.За три месеца успява да постигне забележителен напредък.Румен Кръстев се изправя на крака и може сам да се обслужва.Но дотук.За да възстанови болното си тяло и още по болната си душа е нужно скъпо лечение. Детоксикацията в руския град Магнитогорск,където има специализирана клиника са необходими 500 000 долара.За курс лечение в Израел сумата е 500 000 евро.И в двата случая пълното възстановяване е невъзможно.На здравето му са нанесени непоправими щети.Това отчита съдията от Районен съд-Кърджали,гледал делото на първа инстанция.Той е вторият служител на Темида,който съзнава драмата на Румен Кръстев.Ето какво отбелязва съдията в мотивите на своето решение да присъди 300 000 лева обезщетение,публикувани на сайта на Районен съд-Кърджали:

 „От заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-психологична експертиза, извършена от клин.психолог Т.Д.  и съдебно-медицинска експертиза с вещо лице токсиколог, извършена от доц. д-р Я.И., дм , както и от показанията на разпитаните по делото свидетели К.П.П., Й.М.М., И.З.В. и Т.Г.Д. , се установи , че ищеца е търпял и търпи редица физически и психически болки и страдания вследствие професионалното му заболяване. Установи се , че оловните съединения, натрупани в организма на ищеца, са предизвикали необратими увреждания. Ищеца е бил няколко месеца абсолютно неподвижен на легло, обслужван от майка си и близки приятели. Двигателните му функции са били силно ограничени. Мускулната слабост, предизвикана от натрупване на олово в костите и кръвта му е довела до ниска , почти никаква двигателна активност, пареза на крайниците, перманентни болки в цялото тяло, липса на нормален сън, схващания и др.страдания. Нарушена е нервната му система и половата система с невъзможност за производство на семенен материал“.  Съдията прави тъжна ,но вярна констатация,че „понастоящем ищеца е неспособен да извършва нормални физиологични процеси,  да извършва елементарна лична хигиена. Това е довело до прекъсване на контакти с близки и приятели. Качеството му на живот рязко се  променило. Преди заболяването  бил здрав, жизнен, интелигентен , с чувство за хумор, поет. Понастоящем се намира в социална изолация, загубена интелектуална и социална среда, което е довело до психически проблеми. Намирал се в постоянна депресия, мрачно настроение, известна неадекватност, изразяваща се в заядливост, логорея при неочаквана среща с нов човек. Чувствал необратима загуба на надеждата за възстановяване на семейната среда – невъзможност да се грижи за сина си, за жена си и семейството, което искал да възстанови. От това душевните му страдания ставали още по-силни“.

 Извиняваме се на читателите за дългите цитати,но те показват,че в храма на Темида справедливостта може и да тържествува.

Самият Румен Кръстев споделя:Не желая и на смъртния си враг да се чувства като мен-боли ме цялото тяло,не мога да спя, пропуших от нерви. Спомням си щастливия живот преди заболяването и това не ми дава мира. Искам отново да съм здрав.

Пред Окръжния съд  ръководството на ОЦК  атакува решението на Районния съд в Кърджали,базирано на становище на Националната експертна лекарска комисия,която категорично се произнася ,че Румен Кръстев е жертва на професионално заболяване изразяващо се в хронична оловна интоксикация,полиневропатия,квадрипареза-вяла.Той е с 95% трайно намалена работоспособност.Решението на НЕЛК се обосновава на експертизите на клиниките по токсикология на УБ“Св.Георги“ в Пловдив и на МБАЛ „Св.Иван Рилски“ в София.Те са категорични в заключението си:“Токсично въздействие на олово“.

Във въззивната си жалба до Окръжния съд ръководството на ОЦК оспорва изцяло присъденото обезщетение, като твърди,че заболяването не е професионално и не е се дължи на отравяне с олово.

Шефът на ОЦК -Кърджали Александър Орешков си противоречи. Той сподели ,че е атакувано не правото на обезщетение за професионално заболяване, а сумата.Той подчерта,че неговата фирма не е против това нейни работници да се овъзмездяват, но според него е несправедливо за убит наскоро при катастрофа да се присъжда 240 000 лева обезщетение на близките,а за жив човек,макар и болен 300 000 лева.

Казусът освен правен е и морален.Възниква логично въпросът:Кое е по жестоко да убиеш неволно човек или съзнателно жив да го загробиш.

Георги Кулов 

Източник: kardjali.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Ги
    гипса
    1 0
    14:37, 1 ное 2014
    браво румба,натикай ги в кенефа,тия печалбари играещи с твоето здраве.подкрепям те твой колега.

Още новини

Последни новини