От х:

Днес в x:

Таксуват ни за боклука с етикети като в Швейцария?

Дали занапред ще плащаме за боклука си спрямо торбичките, които напълним със смет, или пък чрез пропорционално разпределяне спрямо количеството на изхвърляните отпадъци и разходите на общината за прибирането им, или на базата на консумираните вода и ток, трябва да стане ясно до края на месеца. Обсъжданията започнаха заради последните промени в Закона за местните данъци и такси, които бяха гласувани по настояване на бизнеса и които гласят, че от началото на 2015 г. за определяне на такса смет вече няма да може да се ползва данъчната оценка на имотите, тяхната балансова стойност или пазарна цена. А общинските съвети ще могат да избират според няколко варианта.

Каква да е новата формула умуват в работна група представители на финансовото министерство, това на екологията, на регионалното развитие, общините и бизнеса.

Досега са изкристализирали три основни предложения. Според едното това може да става като се измерва количеството на хвърления боклук индивидуално чрез обема на съдовете. И тук вариантите са три-на контейнерите и кофите или чрез стикери, залепени върху торбичките, каквато е практиката в Швейцария и Белгия, например. Ако този вариант бъде избран таксата ще зависи от броя и обема на съдовете, използвани за сметосъбиране.

Тук обаче вече има изразени опасения от работната група, че нещата могат да се побългарят тотално и да се наложи практиката на изхвърляне на боклука в кофата на съседния блок или пък торбите да се оставят до контейнера.

Според втората умувана схема налогът може да се изчислява пропорционално като се сумира общото количество изхвърлени отпадъци и разходите, които общината прави за събирането им. След това числото се разделя на броя на жителите на населеното място. Има предложения и размера на такса смет да се определят според квадратурата на жилището. 

Обсъжда се и варианта такса смет да се определя от количеството използвани вода или ток. Принципната логика е, че колкото повече хора обитават едно жилище, толкова по-висока е консумацията на ел.енергия и вода. Съответно е и логично, че от това жилище повече хора цапат. Схемата обаче си има и минуси, и то сериозни, тъй като има хора, които се отопляват на парно или пък на дърва и въглища, и тогава засечката с тока им няма да е точна.

От общините се чуват основно гласове на несъгласие за промяна на сегашната методика за изчисляване на таксата за смет, която се прави според данъчната оценка на имота.

В същото време пък бизнесът поведе сериозна битка за това да отпадне настоящата схема на изчисление. Особено идеята за това е застъпена от по-големите производствени компании.

Аргументът им е, че независимо от генерираните отпадъци, плащат огромни суми, заради големите си производствени и офис активи. "Искаме справедливост и изпълнение на европейския принцип "замърсителят плаща", а не налагане на втори имотен данък", заявиха от Българската стопанска камара. Според камарата определянето на такса смет на база на генерираните отпадъци ще доведе до справедливост както за фирмите, така и сред гражданите.

Като цяло кметовете са на мнение, че каквато и да е новата схема за изчисление, вероятността да се вдигне таксата за населението е голяма.

Кметовете и от Хасковско, както много от колегите си, атакуват искането на бизнеса за преференции.

Според кмета на Димитровград Иво Димов все още е рано общините да дават мнения за предлаганите варианти за изчислението на таксата за боклука. По думите му първа трябва да се изчака избистряне на идеите и повече яснота около рамката от съответните министерства. По думите му обаче каквато и рамка да се избере, не трябва да се позволи пропадане на приходите от таксата смет в общинските хазни от досегашните нива.

Всичко е математика. Първо на най-високо ниво трябва да бъде избистрена схемата за изчисляване на таксата за смет и тогава ще можем да си направим някакви разчети по места.“, коментира кметът на Любимец Анастас Анастасов. Относно исканите облекчения от бизнеса мнението му е, че вероятно те ще доведат до скок в таксата за гражданите. Според него малките общини като тази, която той управлява, нямат алтернативи за запълване на „финансовите дупки“, които ще се отворят пир понижаване на плащанията от досегашните нива за такса смет на от фирмите.

На коренно противоположно мнение е колегата му от Тополовград Божин Божинов. Неговата логика пък е, че сакарската община е с нулева икономика, така че всеки стимул, който би докарал производство и инвеститори в региона са в плюс. „По-добре да влизат малко пари, вместо нула“, е логиката на Божинов, с която той подкрепя искането на фирмите.

 

 

М. Манолова

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини