23-годишният Валентин Караджов е момчето, което потроши стъклата на 19 автомобила в Хасково призори на 30 март. След задържането му стана ясно, че страда от заболяване на мозъка и му предстои мозъчна операция в София. Тя вече е направена, а Валентин сам потърси Haskovo.net.

- Валентине, сам ни потърси, какво искаш да ни кажеш?

- Искам да кажа, че от утре започвам работа и ще покрия щетите на хората, които пострадаха от вандалската ми постъпка.

- Преди време се извини, но не всички приеха извинението ти. Мнозина те упрекнаха, че криеш името и лицето си, а така е лесно човек да се извинява.

- Ами ето, снимайте. Знам, че поемам риск, но ще го направя. Настина много съжалявам за постъпката си от онази неделя. Това е голямо петно за мене.

- Как мина операцията?

- Добре. Оперираха ме на 3 април. Вече съм добре, но трябва да мине време, за да се прецени дали е на пълно успешна. Във всеки случай се чувствам добре, вече не вдигам кръвно, както беше преди. 4 години ходих по лекари, дори бях при психиатър. В един момент сам реших да направя скенер и тогава откриха причината. Потвърдиха я с ядрено-магнитен резонанс. Запушване на мозъчните вентрикули. Сега отстраниха течността в мозъка, отпушиха запушеното каналче и съм добре. Преди вдигах кръвно до 160-170, още от 18-19-годишен, отслабваше ми зрението, въобще лоша работа.

- Разкажи какво се случи онази нощ.

- Бях на бар с компания. Пихме. Призори на излизане се скарахме и изпаднах в ужасно състояние.

- Говореше се, че си употребил и наркотици.

- Вярно е. Пушех марихуана. Онази вечер също. След това, което се случи обаче, смятам коренно да променя начина си на живот. Включително и средата си. Тази случка буквално ме разтърси. Мисля си, че съм добър човек. Искам да съм добър човек. Никога не съм правил зло на хората.

- С изключение може би на онази неделя. И какво се случи по-нататък?

- След караницата тръгнах сам през центъра, после по „Раковски“. Видях една паркирана кола, взех камък и й строших стъклото.

- И какво, олекна ли ти?

- Нямате представа в какво ужасно състояние се намирах. Всичко ми беше като в мъгла. Осъзнавах, че това ще има последствия, но не спрях. Наистина не знам защо го извърших. Не бях на себе си.

- Вярно ли е, че си избирал само луксозни автомобили?

- Не. Наистина нямам спомен за подробностите. Не съм избирал.

- Казваш, че започваш работа и ще възстановиш парите на хората. Имаш ли представа, че панорамните стъкла на някои автомобили струват хиляди?

- Предполагам. Но колкото, толкова. Ще си плащам.

- Каква ще ти е заплатата?

- Ами средна за Хасково.

- Около 500 лева?

- Някъде там.

- Пресметна ли колко време трябва да работиш, за да платиш на всички?

- Семейството ми е с мен. То не е богато, но няма да ме изостави. А аз съм твърдо решен да възстановя на хората парите.

- Съчувствие ли търсиш с тези изявления?

- Когато преди време публично се извиних на хората, много не ми повярваха, че съм искрен. Ето, оперираха ме, добре съм, започвам работа и ще връщам на хората парите. Няма да избягам от своята отговорност.

- Работил ли си преди?

- Да, работил съм във „Виком“, в магазин за строителни материали. Учех агрономство в Пловдив, но прекъснах по болест. Докато следвах, също работех в едно барче.

- А докъде стигна разследването?

- Ще има съкратен процес. Не знам кога ще е.

Интервю на Тодор Кръшков