9 °C

Христо Бисеров и господарите на утрешния ден

Как е възможно зам.- председателят на парламента и на ДПС днес да е тук, а утре да изчезне? Управляващите отказват да коментират каквото и да било за изчезването на Христо Бисеров с аргумента, че съдът има думата. Но пълното информационно затъмнение не засяга ли репутацията на всички депутати и партийни водачи - днес са тук, а утре може и да ги няма?

В търсене на отговори медиите се насочиха към популярни личности от дясното минало на Бисеров, хора от предишната политическа епоха. Един от тях беше Асен Агов, който през първата седмица на 2014-а разказа следния епизод по Би Ти Ви: "Христо Бисеров беше в СДС преди мен. За това време той много беше израснал и в един момент започна да работи за свалянето на Иван Костов от министърпредседателския пост заедно с Йордан Цонев и президента Петър Стоянов. Те искаха да сложат на негово място Евгений Бакърджиев.

Тогава се появи прословутата реплика "Иване,кажи си!".
Вестниците "Труд" и "24 часа" пишеха по онова време много за това. После, когато Бисеров и Цонев напуснаха СДС, започнаха да пишат положителни неща за тях. Стоянов се отдръпна, защото видя, че нищо няма да излезе от това", продължи спомените си Агов.

Вярно, че двата вестника по онова време най-активно отразявахме вътрешните борби и лагерите в СДС, но заговорът не беше точно такъв, какъвто го описва Агов. Тогава той беше депутат от мнозинството, но винаги се е числил към кръга на Костов, затова гледната му точка е доста едностранчива. Нещо като "опорна точка" - версията, която поддържат в ДСБ.

Всъщност в края на 90-те всички във властта се оказаха заговорници срещу лагера на премиера.

По простата причина, че през първите 2 години от мандата на ОДС, когато се проведе най-мащабното в българската история раздържавяване на икономиката, управляващите неочаквано бързо забогатяха - в прекия и преносния смисъл. Сините големци начело с Костов бяха реформатори, изхвърлиха старите правила и приеха нови, подмениха хората в администрацията, в съдебната власт, станаха едновременно законодатели, лобисти, бизнесмени, олигарси и след 2 години ОДС контролирахана практика абсолютно цялата държава, включително и мафията.

Така се отвориха фронтовете: Бонев срещу Костов, Софиянски срещу Костов, Бакърджиев срещу Костов, президентът Стоянов срещу Костов, Бисеров срещу Костов... В края на 1999 г. премиерът смени 10 от общо 13 министри и казанът забълбука.
"Глупости на търкалета! - каза Евгений Бакърджиев по повод версията на Асен Агов за заговорниците. - Лъжите от хора, включени в списъците с кредитните милионери, не са опашати, а жалки. Ако тогава всички, които воювахме срещу мърсуващата политика на Костов, бяхме направили усилие да се обединим, от този тежък Макиавели нямаше да остане нищо."

По времето, което визира Бакърджиев силата на Христо Бисеров беше партийният му пост - главен секретар на СДС, човекът, известен като Сивия кардинал, владеещ структурите, лидер до лидера, способен да направи големи "бели", непрекъснато предизвикателство за авторитета на Командира. В парламента ръководеше комисията по национална сигурност, но понеже не заемаше пост в правителството, Костов нямаше как да го "отстреля" заедно с останалите и да му попречи да оглави вътрешната опозиция. Куриозът е, че лобито на Сивия кардинал беше единственото, което не кроеше планове за отстраняването на премиера, още по-малко пък за издигането на Евгений Бакърджиев - хората на Бисеров искаха да ограничат властта на министър-председателя, не да му я вземат. Обвиняваха го в "преяждане" и говореха за "отваряне на ветрилото на управлението". Техните претенции са отразени красноречиво в коментар на "24 часа" от 10 юни 2000 г: "Враговете на Костов настояват за отваряне на партията и стопляне на отношенията с ДПС. Тезата им е, че само с Доган ще контролират пак цялата власт. Кокалът не трябва да се изпуска, защото от 2001 г. управлението ще е по-сладко с парите от присъединителните фондове на ЕС. Костов обаче бяга от коалиционно управление."

По онова време обществената подкрепа за сините се сриваше, образът на властта ставаше все по-високомерен, а на всичкото отгоре вече се шушукаше за завръщането на Симеон Сакскобургготски. Естествено, вътрешната опозиция в управляващата партия първа предусети задаващия се провал на следващите парламентарни избори и се втурна да чертае оздравителни планове. Оказа се обаче, че съперничеството между лагерите не може да се преодолее, диалогът им стигна до мъртва точка. През юли 2000 г. Костов заявява: "Защо да късаме от нашата сила и да я даваме на други партии? За нас няма ценности извън хартата и правила извън устава."

В тази ситуация Бисеров и хората му се опитаха да спечелят за каузата си друг голям фактор - самия президент. Медиите пишеха за тайни срещи, на които Петър Стоянов изразил сходна позиция, критикувал преяждането с власт и непрекъснато повтарял: "Боли ме за това, което става в СДС." Макар и без никакво влияние над изпълнителната и законодателната власт, Стоянов изглеждаше единственият фактор, който можеше равностойно да се противопостави на Костов - до ден днешен няма друг човек в България, за когото да са гласували 2 милиона души.

Държавният глава обаче изневери на Христо Бисеров,
не се опита да наложи пред ръководството на СДС тезата за "отвореното ветрило на властта", както беше планирано. Всичко, което опозиционерите получиха от него, беше прословутата фраза "Иване, кажи си!".

Това накара Сивия кардинал да се огледа за алтернативен лидер вдясно и това се оказа Сакскобургготски.
След като се опита безрезултатно да прокара в парламента промяна на конституцията, която да позволи на монарха да се кандидатира за депутат, той се качи на самолета и му отиде на гости в Мадрид. Офертата звучеше обнадеждаващо - да се разчисти пътят на царя към управлението.

За тази цел Бисеров регистрира консервативна партия ЕКИП (Екип за изследване на политиката), предложи на Сакскобургготски да я оглави и чрез нея да участва във вота. При такова развитие на нещата той се виждаше отново Сивия кардинал, но царски.
На 20 февруари 2001 г. Бисеров дава интервю пред "Труд" и заявява: "Премиерският пост е силната властова позиция, която трябва да заеме Симеон II, за да реализира амбициозните си идеи в политиката."

СДС веднага оборва тези аргументи с едно социологическо изследване на МБМД, според което "58,6% от хората не биха гласували за царя. Само 5,7 на сто ще го подкрепят безусловно, а около 17% биха го направили, ако привлече компетентни личности или предложи добра програма."

Костов е категоричен пред "24 часа": "ОДС ще спечели изборите, всичко останало са хипотези". Разколът в сините редици се развихри открито в медиите
като скандалите между двете Златки: "Нова чистка на хората на Бисеров започва из цялата страна. На заседанието на НИС на СДС в Боровец на 11 февруари е решено атаката срещу тях да не започва едновременно, за да не предизвика недоволство в партията. Местните активисти, които не са крили симпатиите си към линията на Бисеров, ще бъдат изключвани от партията с мотива, че правят паралелни структури в регионите. Костов е поискал те да бъдат освободени и от държавните служби, които заемат, твърдят присъствали на срещата с него активисти от Благоевград."

През март същата година Бисеров е изключен от СДС. Два месеца по-късно същото се случва и с най-близкия му политически съратник Йордан Цонев. Двамата са неразделни до момента, в който Бисеров напусна сарая на Доган и прокуратурата го заподозря в пране на пари - от този момент Цонев твърди, че е изненадан и няма представа какво става с неговия приятел.

Финално царят отказа да влезе в играта чрез враговете на Костов и макар че си направи отделна парламентарна група, лобито "Бисеров" също претърпя провал, изпадайки от властта през 2001 г.

Тези бивши седесари обаче се оказаха далеч по-устойчиви и вместо да ближат рани, използваха времето до следващото "раздаване", за да се сближат с Доган и да получат благоволението му. Затова през 2005 г. за всеобща изненада името на Бисеров се появи в листата на ДПС от Хасково. Той прехвърли основните си "кинжали" в сарая и за нула време се издигнаха до ръководството на Догановата партия. В мандата на тройната коалиция бившият Сив кардинал отново се завърна на власт. Оттогава до напускането му от заместникпредседателските постове в ДПС и в Народното събрание на 3 ноември 2013 г. Бисеров не е излизал от парламента.

Неговата история е потвърждение за това, че животът е низ от издигания и пропадания, успехи и провали, любов и омраза. В случая обаче, след като отново стигна до пълния провал, за този човек, както и за новия му голям враг най-приляга една мисъл на римския философ Сенека: "Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден."

Източник: http://www.24chasa.bg

Хороскоп за 21.11.2017

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини