7 °C

Медиите в режима на избори

Днешният привиден медиен плурализъм създава безразличие, на фона на което са възможни манипулации на общественото съзнание, не по-малко ефективни от тези, извършвани в условията на диктатура, пише reporterbg.com.

Дълго време се е смятало, а и днес много хора мислят, че човешкото възприятие на действителността е двусъставно: когато човек е изправен пред някой предмет от нея, той посредством сетивата си изгражда образ на този предмет в своето съзнание.

Семиотиката, обаче, твърди, и трябва да й вярваме, че това възприемане е трисъставно. Образът, изграден в съзнанието, след това трябва да се интерпретира, т.е., да се подложи на интелектуална обработка от разума. Така ние извличаме възможно най-много познание за предмета (макар и никога да не можем да го опознаем напълно), определяме нашето отношение към него, поставяме го на дадена позиция в нашето съзнание, и той става част от него. Ако не сторим това, този образ ще остане в подсъзнанието ни и за нас просто няма да съществува.

Интерпретирането на действителността е важна дейност. Най-общо казано, колкото по-необразован, ниско интелигентен и несоциализиран е един човек, толкова по-трудно се справя с това. Един прост пример: ако такъв човек разглежда рентгенова снимка на човешко тяло, той не вижда нищо повече от прозрачна подложка с по-тъмни и по-светли петна. Докато специалистът ще види в нея цяла диагноза.
Тъй, като вече си задавате въпроса защо говорим всичко това и какво отношение има то към свободата на медиите, отговаряме веднага: отношението е съвсем непосредствено.

Има такова нещо като обществено съзнание. Тук ще отминем въпроса за неговата същност и отношението му към индивидуалното съзнание. Ще отбележим само, че, за разлика от индивидуалния, не съществува обществен разум. За да стане едно събитие достояние на общественото съзнание, а оттам - и част от общественото мнение, то трябва да му бъде интерпретирано и поднесено от някой друг. Този някой друг обикновено са медиите.
От тук следва, че ако едно събитие бъде премълчано от медиите, за общественото съзнание то най-вероятно няма да съществува. Възможно е да влезе в него по други пътища, например - като слух. Но тогава неговата интерпретация ще е коренно различна.
Това показва колко важна е ролята на медиите за формирането на общественото съзнание и за правилната интерпретация на образите в него - макар и да не е съвсем ясно що е това «правилна интерпретация“. Показва и защо медиите се смятат за носители на власт и защо има толкова апетити към тях. Особено апетитни са те за диктатурите.

Приема се, че ролята на медиите отговаря толкова повече на обществената потребност, колкото по-обективно те отразяват действителността. Бедата е там, че всяка медия е субективна. Дори една медия да желае да е максимално обективна, тоест, да се превърне в нещо като дъска за обяви, която не изразява никакво мнение по нещата, които публикува, тя пак ще е изправена пред необходимостта да подбере само някои от безкрайното количество факти в действителността. А техният подбор вече е неизбежно субективен.
За щастие, можем да използваме това обстоятелство по същия начин, както свободния пазар използва множеството частни интереси, за да създаде нещо, работещо в интерес на цялото общество. Медийната свобода създава конкуренция на мненията, която в крайна сметка води до състояние, което е най-доброто приближение до обективността. Затова свободата на медиите е толкова важна.

За съжаление, медийната свобода в България е проблем. Множество изследвания на независими институции сочат, че тя е трайно на последно място в Европа. А главният начин, по който тази свобода се ограничава, е монополизмът - тоест концентрацията на медиите във все по-малко собственици, при това, като правило, неизвестни. Този монополизъм създава възможности за тясна връзка на медиите с официалната власт. Тази власт използва обществени ресурси, например рекламни разходи на държавни агенции, за да си осигури медиен комфорт. И не само комфорт. Ако образът на Бойко Борисов, например, се появява повече от всеки друг в медиите, това автоматично му осигурява и първо място в общественото съзнание. А ако някой или нещо не трябва да го има в това съзнание, зависимите медии просто ще го премълчат.

Доколко българските медии манипулират общественото съзнание в полза на собствениците си?
Можем да дадем един пресен пример за това. Тези дни служебното правителство най-после обяви, че държавните пари няма да се държат само в една банка както досега, а се въвеждат критерии и ограничения за концентрацията на тези средства. Българските медии дружно премълчаха тази новина. Научихме за нея единствено от Дойче Веле. Публична тайна е, че досега повече от половината пари на държавата стояха в Корпоративна търговска банка, собственика на която е и един от най-големите собственици на медии. И решението на правителството удря по него. Реакцията на медиите по този случай показва, че концентрацията на власт в тях е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.

Подобна концентрация на медийна власт в обстановка на привиден медиен плурализъм може да е толкова опасна, колкото и премахването на свободата на словото при една диктатура. Наистина, тоталитарната власт може да ликвидира медийната свобода. Но това предизвиква глад за информация, който използва всички налични средства за задоволяването си. Нека си спомним как в подобни обстоятелства цялото население на България - включително и привържениците на властта - слушаше Свободна Европа и радио Лондон.

Днешният привиден медиен плурализъм създава безразличие, на фона на което са възможни манипулации на общественото съзнание, не по-малко ефективни от тези, извършвани в условията на диктатура.
Трябва ли да напомняме колко опасно е това, особено в обстановка около избори? За съжаление, това е и единственото, което можем да правим ефективно. С надеждата да се доберем до част от съзнанието на обществото.

Източник: reporterbg.com

Последни новини